автор: kasiana

         Сбраха ми се пет етърви, пет етърви – пет свекърви, пет свекърви – пет съседки, пет съседки – пет кокетки, пет кокетки – пет клюкарки, пет клюкарки – пет пожарки: дърта Мика – зла в езика, църна Цана – повлекана, тънка Нушка – люта чушка, кипра Пашка – богаташка.
         Сбраха ми се под жасмина на етървата Ирина.
         Първа рече стрина Мùка, с дяволчета под езика:
         Де отиде, мари Цано, тази сутрин рано-рано, дъщеря ти, дълга Вèца?
         –Ще ти кажа, како Мùко: Вèца пòйде у кумеца – искал да му побабỳва…
         –Въх, не думай! – скокна Мùка – Кум ти да не би да ражда?
         –Пепел да ти й на езика! – Мъж е Лазе, знам го азе…Глух е, Мùко, и не чува…
         –То на глух се не бабува, ам се бае, мари Цано – чуруликна хитро Мùка.
         Прихнаха, ракийка пиха, с бяло сладко се гостиха, после хурките вземаха и вретената запяха…

         Цана, под очите църни, мисли Мùки как да върне. Сети се, че след Девети, дèверко ù, Мùкин Цвети, беше хванат на камара с даскалицата Тамара…
         –Мике ма, – започна Цана – що му биха барабана на мъжа ти – Цвятко кмета – горе-доле, по дерета, из селòто, на пазара – братята ù на Тамара?
         –Ууу, сестрице-деверице, късофуста, хлевоуста! С хули хорски ли се храниш, вместо мъжов брат да браниш? – викна Мика разгневена – Питам ли те аз за Гена, твоята сестра коварна, що се върна ошкембена лятоска без мъж от Варна?

         Скокна Мика подлютена, бодна Цана със вретено. Бързо ги сподири Нушка – Цанината вярна дружка. И на Мика се развика:
         –Да мълчиш, че ако рекна, веднагà от зор ще клекнеш! Твоичкият повелител, овчият осеменител, знаеш ли какви ги върши, щом пред него стан разкърши всяка селска бездеткиня? Я, каква ми стана синя!

         Мика в миг се ококори, чудеше се що да стори, що на Нушка – люта чушка да рече и да озори. Зяпна, ала не можа горката нищо да рече с устата…
         Вместо нея стана Пашка. Фигурата ù юнашка стресна Нушка с реч-градушка:
         –Ти на Цана адвокатка… ли ще ставаш, патка с патка?! По-добре си виж децата – скитат дрипави в махлата. Я, мъжа си, девер Ристи, поспретни със ризи чисти, че свекървата Калина, щом се върне от чужбина, може да ти каже „чиба, беж в бедняшката колиба на баща си Тодораки, дето въди само свраки…

         Разтревожена Ирина, хукна вкъщи, бръкна в скрина, взе в ръцете си икона и кутия с пет бонбона. Спря се. Грабна и пищова, мир да въдвори готова. Върна се набързо в двора и видя отвъд стобора да надничат чужди хора…
         Под жасмина, в люта свада, в някакъв етюд от ада, сякаш нинжи костенурки, се сражаваха със хурки нейните пишман етърви, целите одрани, в кърви…Огън мятаха с очите, скубеха си с бяс косите, а езиците им люти клетви бълваха нечути:
         –Тъй, била съм, Пашке, патка! Ти дан’ си пък депутатка, кат онази адвокатка – в парламента като квачка, дето клочи – съща врачка? Може да’ й в устата хала, ала куца ù морала…Нек’ кат нея си с гавази, ам’ народът да те мрази!
         –Теб, пък, Нушо, жълта крушо, дето в партии се мушиш – нека с подкуп да те хванат, изборите щом настанат – викна Мика, зла в езика.
         Не стърпя се веч Ирина, стигна бързо до жасмина и в ръцете със икона, като попа от амвона взе за мир да каканиже, за да им спаси престижа. Спря и вдигна си пищова с него да гърми готова:
         –Стига сте се драли с думи, като депутатски чуми – цял ден, дето им в ума как да правят парлама…С нас играят си на жмичка и със пòпова лъжичка ни разсипват във паничка постна бобена чорбичка…

         Ала лютите етърви, жадни за карбù и кърви, с хурки погнаха Ирина в разцъфтялата градина.

       Смях разля се зад стобора, весело жужаха хора – тумби, сбрани за сеир – бой подклаждат вместо мир, като в парламента роден, дето четвърт век негоден, скапа цялата държава, а народа си захвърли в пропаст черна, пълна с плява. И оттам изнемощял пита той, не проумял, де е пуста Демокрация в тази родна ситуация. Вижда само плутокрация със навирени гърди, върху бедната ни нация непрестанно да пърди…


Касиана Йоани (Пенка Станчева)