автор: Rodenavlotos

"Ставаме чупливи с възрастта, капилярно, костно, мирогледно."- Валентина Шейтанова- "Чувствата са уморени фавни"

Ставам все по чуплива със времето -
капилярите, костите рехави, мислите...
Откъде, откъде този калций да взема?
Като паяжина скъсана горе увисвам

в своя ъгъл житейски и чакам внезапния полъх
да ме духне подобно на пух от глухарче.
Толкова лека е вече душата ми гола,
всичко земно до левче похарчила.

И се хващам, че мисля за някакво друго небе -
дом на ангели, с празни джобове и мисли.
Дали всъщност животът ми кратък не бе
само клонче от вечност разлистена?

Тази паяжина- дето така ми прилича на връв,
със която до вчера бях здраво привързана,
като лапа гноясала днеска изгризвам до кръв
и нагоре, нагоре по стълбите бързам.

Кой е казал, че само земята е бряг!
Има зони небесни, в които е винаги лято
Онзи паяк, който вчера ме плете, умря
и сега съм подвластна на вятъра.