Не помня, спусках ли се вече,
завързана за светла нишка...
Или издигах се с поглед-устрем
към сянката, с която нямах връзка.
Отчаяно ръцете си разпервах,
да я прегърна - да се слеем.
А тя се прекрои в гарван и
мрачината с вакуум я размаза.
Така роди се мъничко желание -
за миг да бъда палачинка,
застинала отгоре над тигана...
Докато ти разбъркваш чувства,
за да напипаш с лъжица вишня.