автор: apostola

И цяла нива слънчогледи
от лунна светлина по-бледи,
със пити клюмнали надолу
оглеждаха се в свойто поло.

Тъгуват слънцето от вчера
защо го няма на вечеря
да свети то сега отгоре
по равното поле в Загоре.

След третите петли обаче
разбраха важното най-паче:
на изток пак да се обърнат
отново слънцето да зърнат.

И пак в очите да го гледат
за да порасне слънчегледът.
И пити сочни да напълни
със плод килийки да запълни.

И слънце питите да милва
и обич в тях да се засилва.
Коремче семките да пълнят
и светлината да погълнат.

Да се обръщат и на запад
и с шепи светлина да лапат.
От лунна светлина по-бледи...
Ах, тези верни слънчогледи!