автор: dohtora

За живота поисках да пиша,
който, може би ти, не си нивга живял.
За горчивата изстрадана истина
на бедняк, и човека лишен от морал.
За безкраините загуби в мрака
и за зъбите на алчността.
За това, че нищо не чака ни
там отвъд и че тук и сега
е където ковa се желязото,
и където мечтите без път
ще се срещнат накрая с началото
да разбият тоз дяволски кръг:
Дето кръст с полумесеца срещат се
само с меч и кръв, да делят светове,
а душата тлей мъртва в телата ни,
посветени на зли богове.
Колко малко надежда е нужна
да пропука , размекне леда
сред пожарите и пепелищата
да избухне в свръхнова звезда
и запали таз малка частичка в нас,
оцелявала век подир век.
Таз любов най - естествена, свята,
любовта на човек към човек.