автор: veniamin

На Стайо Гарноев

На мене да ви кажа
не ми пука,
че аз съм под скалите.
Духът ми излетя над „Куката”.

Оглеждам се до празните шишета,
тъй както Салвадор
„Дали?”
е знаел, че в жената е клишето.

И сменял е моделите така,
че формата да си остава същата.
Така и аз със лекичка ръка
рисувам музата,
а си представям тъщата.

Докато някой хубав ден,
не се стовари и над мене кризата.
И не заспя под музата смирен,
подобно скитник,
гледал дълго… Мона Лиза.