автор: apostola

От колко дни е таз мъгла човешка
в села, гори, реки и градове!
И моя ли е или бОжа грешка,
че мръзна в тези сиви студове?

Като къделя сива ме обгръща
и ляга на гърба ми с дъх студен.
И на талази тя сега ме връща
към спомена за лятото- смутен.

И- светещи- неоновите лампи
изглеждат като котешки очи.
Студа и влагата си правят трампи,
а тротоара само си мълчи.

А сякаш, че небето се продъни
и слънцето изчезна в дън земя.
Сега и лятото ми се присъни
под лапите на сивата ламя.

Мъглата си е преходното време
във между зимата и пролетта.
И ако днес на никой не му дреме,
ще рием утре сълзи във пръстта.