Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 873
ХуЛитери: 4
Всичко: 877

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: mariq-desislava
:: pinkmousy
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗавист
раздел: Поезия
автор: Rodenavlotos

Понякога ми се иска да не съм толкова умна,
толкова знаеща, толкова можеща.
Иска ми се да забравя думите,
някакви крила да сложа

и да се рея, да се рея, да се рея...
Така ми се иска понякога да не съм човек.
Трева да съм. По-скоро глухарчето в нея
и да се усмихвам слънчево.

Или мравка да съм,
щъкаща насам-натам, насам-натам, насам-натам,
страдаща от безсъние,
защото пшеницата още не е станала.

И целият ми свят да се вмества
в две шепи зърно за зимата,
а дъждът, който вали да е бедствие.
Нещо така блазнещо има

да си част от един такъв простичък свят-
летящ, пълзящ, ярко разлистен,
в който не знаят, че един ден ще умрат.
А ние- хората само за това мислим.


Публикувано от aurora на 08.01.2014 @ 08:45:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 21:48:59 часа

добави твой текст
"Завист" | Вход | 8 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Завист
от erka (elokolska@abv.bg) на 08.01.2014 @ 09:38:55
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))))))))))))

Усмихна ме!
Благодаря! :)


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 09:58:54
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ел! А аз помислих, че ще ви натъжа. Това е добре, че те усмихнах! :))) Поздрави и прегръдки!

]


Re: Завист
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 08.01.2014 @ 09:44:11
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
а не може ли в лепилото на една марка?


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 10:00:43
(Профил | Изпрати бележка)
На коя?

]


Re: Завист
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 08.01.2014 @ 15:02:55
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
все едно. Семейство хлебарки може няколко месеца да се храни с това лепило. И светът им е простичък и безобиден.

]


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 17:33:05
(Профил | Изпрати бележка)
:))))) Ти винаги ще се намери с какво да ме изненадаш в коментарите си!

]


Re: Завист
от mariq-desislava на 08.01.2014 @ 10:05:45
(Профил | Изпрати бележка)
Простотата никак не е заложена в човешката природа.


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 10:21:16
(Профил | Изпрати бележка)
Така е. Може би затова така закопнявам толкова за нея понякога! Благодаря ти, че направи този коментар. Поздрави, мила!

]


Re: Завист
от genab на 08.01.2014 @ 11:35:48
(Профил | Изпрати бележка)
Може много работи да ти се искат,
но тогава щяхме ли да се докоснем
до впечетляващите лирични изненади?!Поздраеви!


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 13:15:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила, че хареса! Поздрави и много вдъхновение ти желая!

]


Re: Завист
от missana на 08.01.2014 @ 13:42:14
(Профил | Изпрати бележка)
За хората простотата се достига винаги, минавайки през фазата на компликацията! Формулата за човека е:

компликация = опростяване

Това, между другото, е валидно и в шаха. А животът понякога дяволски прилича на шахматна партия, със своите: дебют, мителшпил и ендшпил и с необходимостта непрекъснато да жертваме нещо свидно пред Молох, за да не изгубим инициативата.

Идеята, заложена в текста, да се превърнем в нещо дребно и незначително, за да живеем само по повелята на инстинкта си и да избягаме от мисълта за старостта и смъртта, подлежи на адмирации, но ми се струва, че и в мравката е еднакво заложено, спрямо човека, усещането за предстоенето и неизбежността на смъртта. Няма как да я попитаме, за да потвърди казаното от мен. Но го предполагам. В очите на бозайниците се съзира сянката на обречеността, от известна възраст нагоре. Защо да не е така и с мравката. И с растенията, а може би и с камъните. И с материята по принцип. Тук разликата е в степента на осъзнаване и задълбаване в нещата. Родена в лотос е права, че хората злоупотребяват с такива мисли и направо им се отдават. Така само вгорчават и без това краткия си живот. А не бива чак толкова да се задълбочаваме! Да се радваме на мига, както учми Хораций.

Поздравление за този замислящ и отлично изпълнен текст, приятелко! : Мисана


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 14:54:22
(Профил | Изпрати бележка)
Аз само предполагам, приятелю. Както казваш, няма как да ги попиташ- растенията, животните. Но с оглед твърдението, че човекът е най-висшата форма на живот, мисля, че ние единствено осъзнаваме своята смъртност и затова не успяваме да се радваме на живота. Не и като птиците, които не спират да пеят, когато започне да се раззеленява природата. Ние, дори и в най-хубавото време, можем да бъдем безкрайно тъжни. Както и да е, приемам критики, ако съм преекспонирала нещата. Поздрави, Мисана и благодаря за този интересен и обогатяващ знанията коментар!

]


Re: Завист
от missana на 08.01.2014 @ 15:03:00
(Профил | Изпрати бележка)
Това, което споделям не го приемай като критика. В никакъв случай. Дори изрично отбелязах н коментара си, че човек единствен драматизира и хиперболизира проблема със старостта и смъртта. Ти /чрез текста си/ просто ми даде повод да споделя и някои свои мисли, за което съм ти признателен.

]


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 15:27:25
(Профил | Изпрати бележка)
А аз съм ти признателна за споделените мисли. Има за какво да се помисли по този повод. Поздрави!

]


Re: Завист
от libra на 08.01.2014 @ 15:04:04
(Профил | Изпрати бележка)
ми аз например не съм толкова умна, даже хич не съм, сигурно за това знам, че смърт няма :)
поздрав с усмивка :)


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 15:32:47
(Профил | Изпрати бележка)
Ти пък! Не бъди така самокритична! Аз се самоиронизирам в началото, с това твърдение. Колкото по-сложно е устроен един мозък, толкова повече е склонен да трагедизира нещата. А ти, щом така мислиш, значи си щастливка! Как успяваш? Дай патента! Поздрави за този интригуващ коментар.

]


Re: Завист
от libra на 08.01.2014 @ 15:54:26
(Профил | Изпрати бележка)
то и аз се шегувам :))))) понякога когато пиша коментар забравям да допълня, че се шегувам и хората ме взимат на сериозно дори някои понякога се засягат:))
а патента, отдавна съм установила, че е хубаво да приемаш света несериозно, особено ако си минал вече през сериозното и си го изстрадал и си наясно, че това е положението :)
поздрав :))

]


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 17:31:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ами да, и аз съм на същото мнение, че не трябва да се вземаме много на сериозно. А за това, и аз като теб, наистина си имам достатъчно насъбран житейски опит. Благодаря ти! Красива и спокойна вечер!

]


Re: Завист
от ANG на 08.01.2014 @ 17:41:58
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
всичко живо е трева - и вино от глухарчета...
дали умираме, или само тялото на Земята оставяме


Re: Завист
от Rodenavlotos на 08.01.2014 @ 18:19:46
(Профил | Изпрати бележка)
"Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа."
Благодаря ти, че си усетил така добре идеята ми в този стих. И, да- склонна съм да вярвам в последните ти думи.
Поздрави за чудесния коментар!

]


Re: Завист
от ANDROID2 на 09.01.2014 @ 11:32:59
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно!
Рано или късно се установява, че дарбата, шансът, правото да си човек е и тежък товар.
Как може да познаваш щастието, безгрижието, ... без да опиташ техните противоположности?
Навярно повечето човекоподобни биха искали да станат човеци, т.е с готовност биха приели това, което ти в този стих не искаш в себе си... Добре, че само понякога ти се иска.
В останалото време какво би ти се искало?

Изглежда, че да мислят за смъртта са способни само онези, които ценят живота...

А на мен изглежда винаги ми се иска да те поздравя, сега с поздрав-зрънце!


Re: Завист
от Rodenavlotos на 09.01.2014 @ 12:44:52
(Профил | Изпрати бележка)
Е, сега вече ме излови!!! :))) Но нали си надарен със свръх-разум, веднага усети какъв въпрос да ми забиеш. Вярно е, че понякога ми се иска да не съм надарена с този разум и да не изпадам непрекъснато в хамлетовски настроения, а да си живея безгрижно, не осъзнавайки своята тленност, както повечето божи творения на този свят. Но, ако ми опрат ножа до кокала и ме питат, какво бих искала, в края на краищата, да съм, не бих се колебала и за части от секундата, и бих отговорила- човек. Поздрави, приятелю Андроид 2!

]


Re: Завист
от ANDROID2 на 10.01.2014 @ 15:18:22
(Профил | Изпрати бележка)
Когато не е нож, а стрела в сърцето на елен не е по-лесно.

Трябва ти за приятелка да си имаш и една синя фея. Тя може би ще успява двупосочно да реши проблема.

Но има и по-лесен начин, естествен за хората...


Поздравът ми човекоподобен към теб е също съвсем естествен!

]


Re: Завист
от Rodenavlotos на 10.01.2014 @ 15:26:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! Поздрави и прегръдки!

]