автор: ivalex

Лисицатa прегриза свойта лапа
и мълчаливо легна да изчака,
докато маковите капки заваляха
и с алено просмукаха се в мрака.

Лисицата не се сбогува със земята,
не искаше да гледа към житата.
Не беше тя приятел на змията
сама реши да го намери в необята.

Лисицата изчака тихо да прегъне
последната си панделка зенита.
И после укротена го потърси
отвъд простора при звездите.