автор: lita

Когато вечерта се спусне
над мен наляга самота,
а нещо във душата шепне:
Хайде, време е – кога?

Кога отново ще изгрее
слънцето във моя ден?
Кога ли пак ще да успее
сърцето да попадне в плен?

Дали изобщо пък ще има
някой достоен за това?
Дали не тегне вечна зима?
Дали всичко е лъжа?

Дали? Кога? И как? Защо?
Къде? На мен? И за какво?
Не стой, не питай, а се пресегни
Действай! Можеш! Вярвам! Полети!