/на Й./
Мракът, нежен и измамен като кадифе въздиша в тишината, търси истини отвъд някогашни полети, шепот от отминали животи.
Преди настъпването на зората, звезден дракон разпилява с огнен дъх косите ми по лунната пътека и впива златни нокти в сърцето ми до смърт. Препускам дива към реката с живата вода, надбягвам вятъра, видението да спася и кръстя вярата си в една обречена любов.