автор: apostola

Колко хубаво е само
с мен да ходи женско рамо!
Как ме радва, като стъпка,
да усещам женска тръпка.

Как примигвам пред лъчите,
че ме пали тя с очите.
Аз я галя по косата,
тя пък търси ми устата.

И се сливаме в едното
с мирис пресен на сеното.
А усмихната- луната
нека къпе ни в росата!

Боже, дай във мене мъжка сила
тази нощ да имам мойта мила!
Тя за мен сега да се разлее
и луната цяла нощ да грее.