автор: kristi

Онази мелодия на нощните пясъци,
на изчезналите фараони
и на тънката нишка към
пирамидите им,
на мократа резеда в раковините,
на кладенците в пустинята,
на лабиринтите,
на прозрачния дом на небето,
на мъдреците на зазоряването,
на отчаяното ни несъвършенство,
на гласът на страховете ни,
на фойерверките от светлина,
на страстния забулен мрак,
на непроницаемите сънища,
на златистия нож на залезите,
на изящните длани на листата,
на крилете на ангелите,
на скриптенето на Земята
пред олтара на самото Слънце;
онази мелодия,
огърлие на амфорите,
изсипали Вечността,
не е хармония в ноти.
Онази мелодия
е кристалното кълбо на Вселената.