автор: Rodenavlotos

Всичко идва - нищо не си отива.
Гробище на потънали кораби
е душата ми. И оазис за живите.
А вратата отворена.

Като всеки храм - тя е обител.
А таван е небето. И няма как
да не е приютен всеки скитник,
стъпил плахо на нейния праг.

Как се пълни бездънната стомна?
Просто в нея наливаш, наливаш...
Приютяваш бездомните.
Имаш милост за живите.

Много лесно е. В пътя е всичко.
Само пътят към нея обрасъл е.
Ако дойдеш, ще те обичам.
Просто тръгни и сечи храстите.