 |  "Сърцето - генератор на енигмата на Вечността,
кодирало я в пулса..."
missana
Дълбоко в тленните недра
зрънце живот е посадено.
Частици земни със душа,
различни сме, но единени.
Дърво от семето пониква
и идват нови семена.
Тъй носим същност и окови
в тунели Вечност времева.
Монади сме, тук-там светулки,
в морето Божие пулсиращи.
Душите сродни са цигулки
в соната сливаща огнища.
Потъвам в извор Светлина,
намирам себе си сред всички.
Разкрили мощ и красота
в Божествен пулс на сърчица.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.63
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Атман" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Атман
от mariniki на 20.04.2014 @ 15:55:52
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | някак мистично, и много красиво, мила Кати... повече
от красиво, влезе в сърцето ми, ти си чудесница..
бъди щастлива, светло и слънчево да ти е..
Честит Великден! |
]
Re: Атман
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.01.2014 @ 16:09:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Поредно доказателство, че и най-невинния коментар може да стане извор на поезия. Поздрав, Кати! |
]
Re: Атман
от mariq-desislava на 05.01.2014 @ 14:36:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Мистичен дъх долита от текста с послание за любов. |
Re: Атман
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.01.2014 @ 16:33:42
(Профил | Изпрати бележка) | Дай Боже повече любов да има между хората праз Новата година! :)
Здрава и успешна 2014 Деска! |
]
Re: Атман
от miglena на 05.01.2014 @ 10:37:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :))) благодаря, че със заглавието АТМАН ме насочи да се информирам за санскритско - индуисткия вариант на египетската КА, КА-ТЯ :)))) и стихът е поетичен синтез от висша класа на източните вярвания
не съм разсъждавала дали ДУХ и ДУША са нещо като вечното и всеобхватно Едно и въплътеният Аз, но вярвам в Космическия Кръговрат на Светлината, безусловно ... и обичам моментите, в които усещам вселенските трепети в себе си, а с твоите слова ме докоснаха ! |
Re: Атман
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.01.2014 @ 13:59:42
(Профил | Изпрати бележка) | Все търсим себе си, пътуваме към Аза. Вероятно, когато открием, че сме част от цялото ще намерим и себе си...
Благодаря Меги!!! |
]
Re: Атман
от missana на 04.01.2014 @ 21:43:05
(Профил | Изпрати бележка) | Този текст е рядко красив. Той се явява синтез на философия, поезия и светлина! Душите са като гроздове - различни, но същевременно единени.
И сродните души са като цигулки от един оркестър изпълняващи соната /твърди Катерина/.
Тук се съгласявам напълно с нея. Защото именно цигулката /с нейния невероятен финес и звук/ е най-обвързаният с душата инструмент от всички музикални такива.
В светлината е единството на душите /твърди авторката/:
"Потъвам в извор Светлина, намирам себе си сред всички."
Животът е стаен дълбоко в тленните недра:
"Дълбоко в тленните недра зрънце живот е посадено."
Тук си припомням неволно и мисълта на Чадуик:
"Животът е онова, което губим в епруветката!"
Отличен текст, за който с възхищение поздравявам Катерина! : Мисана
П.С. Във връзка с мотото на текста, съм длъжен да дам следното разяснение. Фактически то е част от мой коментар към стихотворението на Другият: "През отворите на небето". Изказал съм по малко по-различен начин нещо, което по същество се твърди в неговия текст. Надявам се той да не счете това за нарушение на авторското право. |
Re: Атман
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.01.2014 @ 09:12:05
(Профил | Изпрати бележка) | Тази реплика ми се закотви в съзнанието. Надявам се да няма обидени. Просто имах такава асоциация - душата е сърцето. Все търсим себе си, а сме частици от едно и също цяло. Когато намерим цялото, намираме и себе си...
Благодаря ти за проникновения коментар!:) |
]
Re: Атман
от florans (florans_x@mail.bg) на 07.01.2014 @ 17:50:44
(Профил | Изпрати бележка) | Красива поетическа философия, Кате!
Поздравления!
|
]
Re: Атман
от ANDROID2 на 17.01.2014 @ 16:19:30
(Профил | Изпрати бележка) | Този стих не е никак случаен.
От него също струят лъчи, дори и лудешки плам, има и капка вино, стъпка пясъчна и се превръща в една гаранция, в едно пророчество, в едно бъдеще, в едно бъдещо ...ново Обещание...
Само миг остава...
Поздравът ми изглежа един и същ, но е нов и е специално за _katerina_!
|
Re: Атман
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 17.01.2014 @ 16:58:58
(Профил | Изпрати бележка) | Много много благодаря,който(която) да си !!!
Поздрави и от мен!:) |
]
Re: Атман
от ANDROID2 на 17.01.2014 @ 21:12:06
(Профил | Изпрати бележка) | А Какво биха правили душите без живота, зародил се в тленни недра? Къде биха били щастливи?
Поздрав от ... моите тленни недра!:) |
]
Re: Атман
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 18.01.2014 @ 09:08:40
(Профил | Изпрати бележка) | щяха да се скитат в тъмното пространство :)
Благодаря! Поздрав и от мен:) |
]
Re: Атман
от ANDROID2 на 18.01.2014 @ 10:24:32
(Профил | Изпрати бележка) | Защо ли си им дала на душите такова име?
Защото са древни ли?
Философстваш ... доста по човешки за едни малки важни неща.
И как ли тези зрънца-сърчица успяват да раждат и понасят толкова големи неща?
Днешен метафизичен поздрав-зрънце от мен за да го понесеш по-лесно!
:) |
]
Re: Атман
от zinka на 18.01.2014 @ 10:34:56
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, Катерина и от хубаво стихотворение е покълнало!
Поздрави! |
Re: Атман
от doktora на 18.01.2014 @ 10:54:46
(Профил | Изпрати бележка) | Дълбоко в тленните недра
зрънце живот е посадено.
Частици земни със душа,
различни сме, но единени.
Дърво от семето пониква
и идват нови семена.
Тъй носим същност и окови
в тунели Вечност времева.
Монади сме, тук-там светулки,
в морето Божие пулсиращи.
Душите сродни са цигулки
в соната сливаща огнища.
Потъвам в извор Светлина,
намирам себе си сред всички.
Ето ти един сонет, Катии, въпреки заглавието, което подсказва за индийски състояния на Духа...ще ми простиш, нали, че си позволявам... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 2
Всичко: 862
Онлайн сега:
