Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 703
ХуЛитери: 4
Всичко: 707

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДецата за ужаси
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

Доктор Елизабет Нютън се доверяваше на своите женски сетива и затова не й убягна от вниманието, неохотата с която реагира професора на тяхната първа среща и декларираното от нейна страна заявление, че ще работят съвместно.
Предложението, че Саймър Брукс е типичен единак, не се поддържаше от никакви аргументи. Открито е споделял пред студентите, голяма част от своите виждания над идеята. Занимавал е също и университетското ръководство по темата. Едва ли е от типът учени, които не си дават ясна сметка. Реализацията на подобен проект, не е по силите и възможностите на един човек.
Първите стъпки в общата им работа не я изненадаха, нито обидиха. Държеше се с нея като с университетски лаборант. Не възропта на положението дори с намек или жест, а напротив. Приемаше всичко, сякаш й допада. Излишъците от своето любопитство не пускаше да излизат навън от нея. Не искаше да заостря вниманието или да вдига неприязънта му нагоре. Еднакво нежелателни в ситуацията и с вероятност, да влязат по някакъв начин в ушите на ония с парите. Вярно, те й възложиха някои деликатни неща около действията и поведението на професора, но съвсем не стигаше да я заблуди. Подобни ангажименти, но вече спрямо нея, може да е поела и някоя скрита особа измежду безделниците на острова. Едва ли техният шеф е само с функциите на доставчик. Всичко, което тя като лекар и ангажиран специалист знаеше до тук по идеята беше повече резултат от думите на други лица или вече прочетени документи. Нямаше го толкова ценният и необходим контакт с първоизточника, което никак не бе сред добрите позиции. Да опита да навлезе по-навътре в нещата чрез личния живот на професора, видя й се като най-глупавият вариант на избор. Той можеше и да не подозира, но лекарката, която се опитваше да има като лаборант, знаеше почти до подробности как се е отзовал на острова. Изглежда по-удачния подход ще е да го убеди в своята голяма съпричастност към реализацията на проекта.
Въпреки добрата работа на вентилационната уредба, Саймър Брукс предложи да излязат пред лабораторията на чист въздух. Докато гърдите на професора се наслаждават на кислорода, тя ще предложи на своите такъв, но примесен с дим от запалената цигара. Обзетият от мисли около белтъка медик вече й каза, че не пуши. Тогава за сметка на удоволствието, може поне да говори.
-Извинете, професоре. - От кога ви привлече идеята за изкуствения човек? - попита с недобре проявен интерес младата жена.
-Вижте. Наистина ми е трудно да ви отговоря с прилична точност, но идеята е като флирта.
Доктор Елизабет Нютън се усмихна на сравнението, но професорът не се впечатли. Гледаше към дърветата и продължи все така своя малко странен начин за отговор.
-Обземе ви тя някак спонтанно, а дори най-близкото й бъдеще не се знае. Възможно е да превземе мисълта ви изцяло или обратното, да изчезне съвсем. И както най-често ще го направи това, без никакви следи. Е, само понякога е, но се случва, да прерастне в любов. От ония, тежките. С трайните спомени и последствията.
-Не говорите ли прекалено философски, професоре, - каза доктор Нютън в желанието си да извади някакъв контекст от разговора. - Опитвате да смесите обикновени човешки чувства с бъдещето на едно истински научно откритие.
-Не знам от кога се правят опити да се раздели философията от медицината - призна с лекота и съвсем веднага Брукс. - Зная, че не искам да участвам в подобно начинание.
Сегашният дебат видимо беше измежду нещата, които в момента най-слабо го вълнуваха. И бе самата голяма истина. Хранителният бульон даваше признаци за полезност и само толкова. Пренасяше добре зададените реакции, но с нищо не загатваше способностите си да се превърне в среда за бъдещ живот.
В университетската лаборатория, той вече многократно провеждаше сполучливо експеримента и получаваше благоприятни резултати. Сега тук нещата се разпиляваха като капки вода върху нагорещен котлон. Едва ли вина имаше промяната в мястото за експериментиране. И на острова процесите в приборите минаваха изолирано от външната среда. Логично е тогава, голямата вода да му влияе точно толкова, колкото височините на Хималайте. Изглежда ще трябва първо да провери заложените в програмата показатели. Ако не иска да изхвърля течности от колбите и епруветките или да прахосва от химикалите и лекарствата, на които цените злоупотребяваха с долари.

Цветко Маринов


Публикувано от alfa_c на 04.01.2014 @ 17:06:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 16:44:51 часа

добави твой текст
"Децата за ужаси" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.