автор: arhiloh

Колко са красиви вън
заскрежените дървета,
занемели като в сън
сред градини и полета -
сякаш, ако се допреш
до замръзналите клони,
звън в студа от лед и скреж
нежно в миг ще се пророни
и веднага в строен хор
песента от лед подели
мразовития простор
ще изпълнят с чудни трели
зимата, снега, студа,
блесналите снежни писти,
смръзналите се в леда
в странни форми ланшни листи,
рошавият котарак
и врабците изгладнели -
даже във небето чак
облаците с къдри бели...

Ала зад гората в миг
слънцето се претъркулна
и на ясния му лик
грейна мисъл присмехулна.

Своите ръце-лъчи
то простря към дървесата
и набързо заличи
чудото на красотата.

Ех, красиви бяха вън
заскрежените дървета -
грейна слънце, свърши сън -
пак е кално из полето...