автор: apostola

Сега, когато всичко мина
и празниците се свършИха,
готов съм в дните да замина,
където чувствата решиха.

Прегърнат с Новата ще скитам
в небесните простори сини.
И никой няма да попитам
димят ли земните комини.

Че там е чиста синевата
и няма облаци, и пушек.
И непозната е мъглата.
Там няма влага, няма сушек.

Че там кристално е небето
и бляскат- огнени- звездите.
Ще скитам аз до там, додето
в Годината се свършат дните.

Тогава тука ще се върна
със мойта муза преродена
и друга Нова да прегърна
в косите вече посребрена.