На Павлина Йосева
Спасението е едно и се нарича Пипи.
Умението да си нещотърсач.
Звезда или светулка да напипаш
и в най-безкраен януарски здрач.
Редовно да си пиеш Смалидона
и да преплаваш себе си от край до край.
Без даже да излизаш на балкона,
да стигнеш в Лисабон или в Шанхай.
Да имаш своя Южен кръст и кораб
със курс към остров Корекоредут,
докато вън порасналите хора
разнасят хрема, ядове и студ.
Да можеш палачинки да направиш,
които спират времето и дават дом.
Когато другите вървят направо,
ти само да потеглиш заднешком.
Да знаеш как сама да се разкажеш
на рамото с маймунка във костюм.
А пък лунички и да нямаш даже…
По-важни са луничките наум.