Боже, дай на стиха ми безимен
две-три силни слова, да блещукат.
За да гони нелепата скука,
нека в него скрит смисъл да има.
Освети със зора светлоока
изхабените слисани строфи.
Смях от ария на Мефистофел,
нека спре на сълзите потока.
Боже, дай на словата ми сила,
та жаравата в тях да не стине.
Ще помогна на злото да гине,
еликсир от доброто изпила.
Освети ти със плам светлолика
изхабените, смачкани думи.
Полудялата страст помежду ни,
нека нежна любов да извика.
Боже, дай на стиха ми окраска,
направи го горещ и безсмъртен,
та читателя той да покърти
с изказа си - и силен, и ласкав!