автор: miglena

Докато дантелените клепачи на мъглата галеха с ресници Зорницата по розовоуханната коса, а Слънчо още ловеше русалки за опашките и ги връщаше в езерото на съзвездието Риби след нощните им самодивствания по поляните на Водолей, в междувремието на виртуреалността се появи Гълъбовата Лилия.

Скитница по орис. Листенцата й жадуваха целувки с росата и затова припкаше от парк до парк и късаше поне по чифт пантовки от полунощ до полунощ, та джуджетата едвам насмогваха да й изтъкат нови. Не какви да е, а от луносърмени нишки и смях на светулки, иначе не можеше да преодолява езерното притегляне, което я закотвяше и приклещваше. Но само докато бе боса ...

Гълъбовата й душа бе дала обет за святост и обикаляше храмове и светилища, за да се докосва до слънчевите лъчи чиста и усмихната, в нирванно просветление. А сърцето на Гълъбовата Лилия пулсираше в ритъма на космическата любов, поради което чуваше само песните на жар-птиците, виждаше единствено незрими багри на безименни цветове и бе омагьосано да се чувства животрептящо в състояние на транс и еуфория, а наземно да витае в явни съновидения.

Кошмарите я обладаваха, когато маймунките на мислите се заподхилкваха подскачайки около оградата на вълшебното и светлозарно междувременно времеизмерене, в което Гълъбовата Лилия съумяваше за миг от вечността да е ... цялостна ... в без-у-словно-влюбеност ...

- Хихихихи, де се е чуло, лилия да е принцеса, гълъб да е жрец, фантазия да е реална.
- Хахахаха, де се е видяло, животът да е приказка, божествата да са сред хората, дъхът да е вечен.
- Хохохохо, кой ти разбира на тази планета от космически истини за любов, претворена в изкуство и ритуалност.

Ала Гълъбовата Лилия се учела как да превръща разума в емоция – просто превод от един език на друг. Ако й се наложи, вече отвръща на маймунките със смеховитостта на собствените им жестове – не ви чувам като мрънкате, затънали в мързела, не ви виждам как сте слепи, разбирам ви и ви съчувствам, но няма да заприличам на вас, дори и да си сложа маймунска маска, то ще е само за да ме оставите на мира.

И нахлузва вълшебните пантовки, разперва крилете на въображението и пресътворява своя свят свят. Ден по нощ, сезон по сезон, слънчелъчно и звездолунно. Затова сърцето й е наглед огърдено с трънна огърлица – да я пази от нараняване. В междувремието на безвремно временната действителност е Танц на Живота и Живо Благо Слово.

Като Твоето - Л-Ю-Б-ов К-осмическа в Човешко Тяло.