автор: Rodenavlotos

„Най-тъмно е преди разсъмване...”- Бенджамин Дизраели

Пет сутринта е онзи странен час,
обгърнат в призрачен воал от мистика.
Една все още непрекрачена бразда за нас,
часът на нощната статистика,

на преброяване на живите и мъртвите.
в която ние, милостиво оцелелите,
излизаме на светлината като къртове.
Очите ни са още слепи, бели.

Тепърва в утрото ще ги разтваряме красиво
и ще се учим да живеем отначало,
учудени и възхитени да сме живи.
А сутрешното огледало

ще ни оглежда с нощ по-стари
и с бръчка повече на дясната ни скула.
Така една врата зад нас затваряме.
А новата повдига булото.