Ваканцията вече свърши друже.
За работа се стягам пак,
и лека нощ... и сбогом свят на музите
и стършелите станали рояк.
Намери ли ми мястото сред къртовете?
Дори и кърт би жалил семена
обрулени та да поникнат в кълнове.
Кой Микеланжело не иска Пиета.
Ще тръгна с облачето си незряло
и братство с емигрант ще ме крепи.
Ще пия чай от роза в огледало
разбито от на злобата очи.
А плявата ще стане тор наесен
та да откърми нови семена
по пътя към Голгота в сърпа тесен
посякъл с песен на стъбло класа.