ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 663
ХуЛитери: 0
Всичко: 663
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Прогонваш ме.
Не с поглед, или чувства,
а с мъдрост непонятна.
Усмихваш се горчиво,
затваряш ми вратата.
Не те оспорвам, знаеш.
Изпълних ти мечтата -
живея, без да дишам.
Да съществувам някак,
да бъда като лишей.
Сърцето ми да спира.
Други да ме искат,
и да съм щастлива.
Убийствена нелепост -
желаеш да се срина?
Грозната реалност -
аз така загивам.
Душата ми пресъхна.
Ти ми липсваш. Много.
Усещаш го. И идваш.
Безусловно и отново.
Разпадаш се. И тръгваш.
Прегръщаш ме без думи.
Лек път ти пожелавам.
Да, можеш и без мене.
Ще оцелявам. Бавно.
Усмивката умира.
Забрави да попиташ:
Ти беше ли щастлива?
Публикувано от hixxtam на 18.11.2004 @ 17:30:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 111834 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ексцентризъм" | Вход | 7 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ексцентризъм от Nika на 18.11.2004 @ 17:53:09 (Профил | Изпрати бележка) | "...
Забрави да попиташ:
Ти беше ли щастлива?"
Едва ли е забравил. Сигурно е знаел, а и не би понесъл от теб да го чуе... Ти можеш ли?
Силен стих... и въпреки настроението, усмихвам ти се :) |
Re: Ексцентризъм от rainy на 18.11.2004 @ 18:06:02 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Усмихна ме и ти. На въпроса така зададен нямам отговор, Ники, но има една голяма истина: Човек понася точно толкова, колкото може. Нито повече, нито по-малко. Грам.
А за настроенията - всякакви моменти има в живота ни. Нали така? Иначе какви ще ги "къдрим"...и стихове, и други разнообразия...:)
Благодаря ти за оценката. Относно стиха. Другото... то е зад думите. И обикновено е всичко. |
]
Re: Ексцентризъм от Nika на 18.11.2004 @ 18:15:06 (Профил | Изпрати бележка) | Какво става, когато човек премине предела на възможностите си? Умира ли?
Да, знам за какво говориш. Бог ни пращал такива изпитания, които можем да понесем. Дано е мъдър и да не го прави от жестокост. Дано е по-мъдър от нас, защото ние толкова често се надценяваме... Ох, айде стига, че съм една богохулничка :)
Пък за настроенията, идва ми на ум цитат от стих:
"... радостта е мимолетна,
угризенията - вечни..."
Моля те, не пренебрегвай силата на думите. Те са, знаеш, инструмент за болка или еуфория. За който го може. :)))
|
]
Re: Ексцентризъм от rainy на 18.11.2004 @ 19:06:40 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Само да не започнем теологична или философска дискусия, че ще стане страшно!..........:)
Отговарям ти: Какво става ли? Възможностите са само две, според мен:
1. “Нещото” се срива. Ако не издържи.
2. “Нещото” оцелява. Ако оцелее.
Било човек, било чувства, било отношения, било каквото ти хрумне. Съвсем скоро за въпросната тема разговарях - та все едно се подлага “нещото” на изпитание. Така, както пробен модел - на всички възможни натоварвания. Ако се счупи, счупи. Ако оцелее, значи по-надолу като натоварване не е проблем. За изпитанията. Съвсем друг въпрос е дали това искаш. Да го счупиш (защото границите се узнават едва когато ги преминеш, а не ги знаеш) само по презумпция от необходимост да го тестваш. Или да го пазиш. Защото го цениш. Ако пък е второто, винаги би се съмнявал дали от щадене не знаеш къде стоиш изобщо, и дали не се самозаблуждаваш. Изобщо сложна история. Нещата се различават от теорията. Просто се случва това, което се случва. Спирам!......:)...
А подобна безцеремонност да пренебрегна думите дори и не ми е хрумнала. Никога. Не само думите всъщност, но сега за тях иде реч. Помниш ли приказката за мечката, камъка и раните? И думите? Безпощадно истинска е. “Миришеш лошо...” Ако можеш да го преодолееш, то значи много. Наистина много...Така че, Ники, те не са инструмент - нека не ги подценяваме с това определение, а оръжие, жестоко силно и то. Както и лекарство. Зависи от хората. Както и да е, все дълги и дълбоки теми са това - никак не им е мястото тук.
Още веднъж ти благодаря за отзива.
|
]
]
Re: Ексцентризъм от flox на 18.11.2004 @ 18:08:59 (Профил | Изпрати бележка) | Естествено, че е "... и друго...", иначе нямаше да напиша, че е искрено... |
]
Re: Ексцентризъм от rainy на 18.11.2004 @ 18:15:05 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Благодаря ти за което.
Щях да ти отговоря по повод "другото", но не ми се "философствува" сега....:) "Искрено" изцяло ме припокрива. И ми е напълно достатъчно.
|
]
Re: Ексцентризъм от rainy на 18.11.2004 @ 19:15:20 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Предадено е това, което е чувствано, Даре. Тогава, в този момент. С много семпли думи. Дано само е и хубаво, защото иначе е безотговорно. Безотговорно не от суета, а спрямо чувствата, които са го създали, имам предвид - ако ме разбираш....:)
Благодаря ти за отношението. Ценя! |
]
Re: Ексцентризъм от KARAMELL на 18.11.2004 @ 20:06:23 (Профил | Изпрати бележка) | Да те кажа мъжете са си егоисти.
Последният въпрос никога нямя дя ти бъде зададен-примири се или го прати по дяволите:)) |
Re: Ексцентризъм от rainy на 18.11.2004 @ 21:14:11 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Доживях най-после някой да ми даде прагматичен съвет, който би следвало да послушам.....! Обаче и аз като съм се запънала като магаре на мост - не, та не!...Не мърдам и това е... :))))))))))).......
А сега сериозно.
Права си - мъжете са егоисти. Големи и то. Ние също. Големи и то. Въпрос на гледна точка и потребности. И емоционален рекет. Само където нещата са мъничко по-сложни. И малко повече от мъничкото. И много прости. Ама много и то. Не ме слушай - като се забия в дадена тема, няма отърване.....:) Сега ще ти отговоря искрено, и колкото мога по-синтезирано (дано) и възможно най-точно.
Примирението не ми е по сърце. Ама никак. Натрапничеството още повече. Ако ме разбираш. Тези неща не се бият, а напротив. Точно обратното.
После, не мога да пратя “по дяволите” човек, на когото... държа. Няма да дефинирам чувства в момента. И нямам навик да си тръгвам, когато държат на мен. Точно обратното. Просто оставам. Колкото граници имам. Просто колкото. Това е.
Извън коментара благодаря за отзива - дори и да не касае стиха като стих. Повярвай, достави ми голямо удоволствие непосредствеността и искреността ти независимо от ужасно грешните ти усети, и направо силно ме разсмя......! :)....
|
]
Re: Ексцентризъм от KARAMELL на 19.11.2004 @ 13:59:20 (Профил | Изпрати бележка) | Райни, така е,права си!
Колкото и да се правим на силни трудно е да теглиш м...... на някой, който обичаш.
Е,поне на думи да изглеждаме силни! Нали?
|
]
Re: Ексцентризъм от rainy на 19.11.2004 @ 14:13:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | :) .... В никакъв случай нямам претенции да съм права за всичко и света да е в краката ми по повод повода, Кармелита. Всеки със своите истини. И не, не се правя на силна, повярвай ми. Нито на думи, нито на практика. Просто съм искрена. И такава, каквато съм. Изразих свои откровени и точни мисли в коментарите към хората, които бяха с нещо провокирани и взеха отношение. Нека сега чрез тях ти отговоря и на теб, за да не се повтарям, ако не възразяваш. Хвърли поглед и ще разбереш.
Благодаря ти отново!
|
]
Re: Ексцентризъм от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 18.11.2004 @ 21:41:45 (Профил | Изпрати бележка) | ха ха..
как ще те попита,като мисли само за себе си...
а ти оцелявай......... |
Re: Ексцентризъм от rainy на 18.11.2004 @ 23:22:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Изабелла, вие с Карамел ме накарахте да се почувствам направо виновна от поведението и същността си!..:))))......
А сега и на теб сериозно.
Не бих искала да цитирам имена, и наскоро същото споменах по някакъв повод в мой разговор, но знаеш ли, че най-големите престъпления в световната история са предизвикани от обич и желание да сториш добро? Не за себе си, а за въпросния “друг”. Сега... дали това е истината за въпросния “друг”, отделна история, но вярата, че е точно така, е невероятна. И оттам познай последиците. Всъщност всичко е правено под тази “кауза”, а не за лошо и от лошо. Парадокс, нали? Обаче факт. Такива истории, ако помислиш....и ако ме разбираш.
Егоизъм? Дали е толкова елементарно? “Де да беше”, както казва нашият общ приятел Пламен.....:)
|
]
Re: Ексцентризъм от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 19.11.2004 @ 05:14:55 (Профил | Изпрати бележка) | ха ха...
за добро или лошо съм порастнала/без никой да ме пита дали искам/, в някои отношения...и знам някои неща...
относно помощта се сещам зе eдна кралица,дето хранела народа си с бисквити,понеже на него не му стигал хляба:)
и за някои управници, дето дават безплатни билети на хората в инвалидни колички,апък забравят,че те не могат да се качат на влака...
е...
всеки разбира 'доброто'по начин угоден нему ...
и всеки сам решава в какво да вярва и в какво не...
а както беше казал някой," за да бъдеш справедлив, трябва да можеш да елиминираш всичките си идоли":) |
]
Re: Ексцентризъм от rainy на 19.11.2004 @ 10:58:00 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще ти отговоря, Изабелла. Сега... не всеки цитат подхожда на всичко. Аз се опитах да бъда максимално точна с индиректен пример (без претенции за абсолютно съотнасяне), за да ме разбереш. Прощавай, но това за кралицата малко не се стикова с нещата в случая - едно е на практика да храниш с пастички, друго е да имаш реални, макар и нереализирани намерения за каквото и да е, а съвсем отделна история пък да говориш глупости, но поради факта, че историята те е направила кралица, съответно инертните и случайни думи на една инфантилна и елементарна личност да се превърнат в култова реплика.
Справедливостта, да ти кажа, е страшно хлъзгаво понятие впрочем - и точно както в името на доброто са сътворявани най-жестоките престъпления, така и вярата, че сме справедливи, води до неистови последици. Да елиминираш идолите предлагаш... за въпросната цел? Ами няма да стане. Така, както няма една истина, така е и за справедливостта. Това са понятия от достатъчно сериозна дълбочина, за могат да бъдат изчерпани с една сентенция, независимо колко интелигетно и провокиращо звучи, но поне можем да си “играем” и мъдруваме с тях на воля, докато свят светува....:)...
А за индивидуалния избор си много права. Нали за това иде и реч също. Въпроса е само малко по- в друга траектория и плоскост.
И Изабелла, без ни най-малко да те подценявам, още по-малко да съм снизходителна (това направо го забрави като стил на мое поведение), ще ти кажа само, че ако знаеш още колко има да растеш, идея си нямаш просто!.....:).. Повярвай ми!
И някога ще разбереш, че не може да изхвърлиш с лека ръка на боклука някои специални неща. Ако са специални. Докато те не се самоизхвърлят. Тогава не бива да се рови в отпадъците (или поне аз нямам подобни навици), но идеята е преди това. Сложна работа е, макар и много проста. Както и да е, пак се отнесох...
Благодаря ти искрено за отношението и коментара!
|
]
Re: Ексцентризъм от Meiia на 19.11.2004 @ 14:46:27 (Профил | Изпрати бележка) | Може би подозираш въздишката,която стихотворението ти изтръгна от мене,а може би-не...
Да оцеляваш в любов,когато любовта ти е почти отказана,не знам дали е ексцентрично,но е мъчително и истинско съзнателно отдаване....
Яснотата,която имаш,е яснотата на болката,от която все по-малко боли...а тя нараства и нараства... |
Re: Ексцентризъм от rainy на 19.11.2004 @ 15:01:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | :)....Подозирам ясно. Не е усмивка.
Заглавието - има точен смисъл, но не е този - прости за уточнението...
Оцеляването - въпрос на... ох, моля те прочети ми коментара към Ники! - там опитах да бъда максимално изчерпателна на въпросите й. Боя се, че прекалявам...:(
За последните ти думи в коментара....без коментар. Някои неща не могат да бъдат коментирани. Знам за какво говориш. Дори и да не съответствува на стиха.
И благодаря, Мея.
|
] | |