автор: rumpel

Бягат къщите свели стрехи,
бяга бус до последната спирка.
В блус въртят се зелени елхи,
а светът флиртаджийски им свирка.

Светлинки от гирлянди с варак
отразяват мелодия в синьо.
Неуверено, куцайки с крак
се изнизва и тази година.

Чуваш само на сови смеха,
с крясък, който неистово стряска.
Преминава под жива елха
Млада Дама в сребриста каляска.

Със осанка в бял лебедов пух,
тя пътува до крайната сбирка
на Дванайсет... А както дочух
за сбогуване с пръсти й свирка.

Благославя земя и вода
и по пътя си всичко що мърда.
Идва Новата с ярка следа,
от Оная дано е по-мъдра.

Че се трупат години безчет
и човек все ги чака припряно
с мисълта за стабилен късмет
и надежда за пълна промяна.

Ще си тръгне накрая и тя -
уморена, ненужна и стара,
а поредната пак долетя
с тържеството на нови фанфари,

и зарадвайки всеки човек,
че го има и още я среща
жив и здрав... Но в живота нелек
все така ще му липсва по нещо...