автор: zaltia

Твърде дълго аз те търсих,
цял живот към теб вървях.
Да те прегърна тайно се надявах,
успях ли...тъй и не разбрах.

Работех нещо...лягах, ставах,
после тръгвах...бързах, падах.
С болката надигах се и продължавах,
но напук на всичко оцелявах.

Кръвното понякога си мерех,
нагарчаше животът- аз се смеех.
Стъпвах вече тежко...остарявах,
но и често...на червено преминавах.

За дума нежна, и за топлина жадувах,
в мислите си...лошото стопявах.
На мечтите, пъзелът сглобявах,
не ми пукаше, че бавно побелявах.

А днес любов отново аз те срещнах,
и цветното...отново преоткрих.
Щастливо се усмихвам, животът оцених,
а болката, във ъгълчето на душата скрих.