автор: radi_radev19441944

/на жена ми/

Добра вечер, мила! Идвам без причина.
Но може би е нужно да си поговорим.
Нося ти вода и спомени, и вино,
защото някога забравях да го сторя.

Децата са добре. Децата са далече.
Те тръгнаха към своята Итака.
Но скоро ще съм с теб – навярно цяла вечност,
така че няма дълго да ме чакаш.

Пред тебе съм виновен; имам грях навярно.
Сам съм си и съдията, и палача.
Събрах мъгли в безлюдни тротоари
и бели врани в нощите ми грачат.

Сега ми липсваш. Липсваш ми ужасно.
Измислям си посоки и миражи.
Но вятър прошумя, свещта угасна;
май нещо съм пропуснал да ти кажа.

Понякога насън ще наминаваш.
Понякога ще ми гостуваш.
Останалото явно е забрава.
Останалото просто не си струва.

Прости ми! Искам само да си поговорим,
че късно съм се сетил да го правя!
Прости ми! Ще се срещнем скоро;
аз няма много дълго да се бавя...