автор: fyon

Аз, слънцето и Рони –
любимата ми компания.
В хамак от сенки на клони,
във дом от полет на врани.

Без Рони светът е мъчен.
И е голям. И се мръщи.
А в поглед на дребосъче
е само кукленска къща.

Без слънце светът е семе
без пръст. Без петна калинка.
И книга е за големи
с напуснали я картинки.

Без мене светът е круша.
Но кой ще й се зарадва?
И кой ли ще я подуши?
И кой ли ще я открадне?