автор: fantaziq

Oтидох си без съд и без присъда,
но моето присъствие остана
в пространството ти жалко да се лута
като кървяща, незарасла рана.

Отидох си без "сбогом" и без "моля"
защото всички думи бяха грешни,
от твойто безразличие прогонени
догаряха като венчални свещи,

които от предателство отровени
навеждаха главите си смирено,
ала мечтаеха, че пак напролет
ще се изправят светло възродени.

Мечтaеха, че пак през светло лято
ще се изправят. Но настана зима
която в свойто снежно одеало
ги приласка без "Сбогом!" и "Прости ми!"...