автор: Rodenavlotos

Оставих при теб саксията с душата си.
И наминавам да видя как я стопанисваш -
дали достатъчно е светлината й,
дали цъфти и се разлиства.

И трябва да ти кажа- очарована съм.
Покарала е толкова листенца нови.
И почвата й е добре разровена,
и пъпчиците й- да разцъфтят готови.

И сякаш цялата отвътре свети.
Какво й трябва на душа- любов е нужна.
Надявам се да цъфне виолетово.
Не знам защо, но се усещам теменужна.

Грижи се, градинарю мой, за нея.
Аз нямам време да й посвещавам.
Но знам, че ти ще я полееш.
И не е нужно да ми обещаваш.

Знам, че е в най-грижовните ръце,
които съм успяла да открия.
Когато нещо се отглежда със сърце,
то сто на сто със цвят ще се покрие.