Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 779
ХуЛитери: 2
Всичко: 781

Онлайн сега:
:: Elling
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАлено
раздел: Еротика
автор: pisana

Обичам началото на зимата. Сухите и студени керемиди по покривите на къщите, излъчват особена светлина . На хлад и последни въздишки топлина. Вечерите миришат на сух студ, примесен с топлината от комините на запален огън. Всеки дом има различен пушек
Някъде е синкав, изнизва се на тънка ивица или черно- бял, задушлив, гъст и мазен. Но освен това , издайнически разнася и от уюта на дома. Събран може би, около камина , парно или на обикновена печка наречена с името "Циганска любов". Такава една с тънка ламарина, която се зачервява до оранжево от високата температура и пулсира задушаващо, подобно неудържимата страст , на влюбен ром. Изстива загадъчно, прибирайки алените си цветове постепенно , възвръщайки цвета на обгоряла ламарина. Дори изстинала в пепелищата винаги откриваш жар- готова да се разпали от съчки поднесени до горещия и език. Това е страстта на ром ката. Понякога любовта следва свой правила. Връхлита неочаквано и сама избира сърцата, влизайки в разрез със законите на времето и хората. Пътят и понякога се чертае още в ранно детство , тогава непримиримостта е пълна, води до изграждането на един нов по тежък, ала щастлив свят. Страстта пламна в сърцата им, като тежко отлежало вино. Замая главите и ги превърна в скитници. Без дом, храна- само даиренце и едно осиротяло спящо мече. Поддържат надеждите за утрешния ден. Сладостни блянове за това, което може би предстои. Но сега в този миг, той намира утеха в малките и премръзнали от студ ръце. Уханието на косите и го връща в спомен за лято, а финото и излято тяло подсказва , че е поел по правилния път осмислящ живота. Очите му се изпълват с щастливи сълзи. Жадно отпи от нектара на сочните и устни. Прехапа леко долната . Спусна се по врата и следвайки извивките стигна до малката и ушна мида. Пое си дълбоко дъх и го обля аромат на люляк. Засмука меката част на ухото. Долови стенания на задоволство, оплете пръсти в косите, подръпна ги леко и се наслади на дъгата , която образува тялото и. Зарови лице между гърдите, налети от желания и непознати копнежи. Сключи пръсти около тънката талия и погали с език зърната на натежалите и гърди. Желае я, но мамещото очакване разкрива сладостни тръпки и закалява волята му. Тя го моли да угаси пожара , който е запалил. Жална, настойчива, убедителна. Страхува се от мига в който освен сладост ще и причини и болка, не иска да вижда очите и. Затова я обърна с гръб към себе си, наведе я на преди милвайки проникна в нея. Все по- дълбоко и по-дълбоко , отново и отново. Чистотата на кръвта е дар за боговете, които трябва да се смилят над тежката съдба, която сами си избраха. А стоновете на блаженство политат към звездите за да отворят място на новата звезда, която се заражда в утробата и . Далеко и забравено от тях, едно малко мече се разпъна и лапата му неволно удари малкото дайренце, което изпълни дните им с ритъм на страстна сбъдната любов и още нещо. Обичам началото на зимата със сухи и студени керемиди по покривите на къщите. А аз приседнала до камината с чаша домашно вино да слушам как вятъра осмуква , облизва пукащите дървета, спускайки се алчно и неудържимо през комина. Аления цвят на искри те , които прехвърчат нагоре ми напомня за тънката ламарина на печката наречена кой ли знае от кого" Циганска любов"


Публикувано от railleuse на 18.11.2004 @ 14:13:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   pisana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 19:32:08 часа

добави твой текст
"Алено" | Вход | 3 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Алено
от sradev (sradev@wp.pl) на 19.11.2004 @ 19:08:45
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
blagodarja za "ciganskata ljubov"
pripomnih si na6ata ciganka, mozhe bi sled njakolko dena 6te ja opi6a.
Pozdravi


Re: Алено
от ANG на 20.11.2004 @ 19:54:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
а в нашия край я наричат още
дървена печка

тия дни спах две нощи и на такава - разкошно е
и мирише на детство

поздравления за добре развитата сложна тема


Блаженство!Колко сексиRe: Алено
от angar на 20.11.2004 @ 21:12:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ей, че сластно го описваш! Как е весело да любиш и в наслада да се губиш, а пък печката да грее и плътта да аленее!
Не се знае кой я е нарекъл "Циганска любов", но защо я е нарекъл така се знае - защото бързо и горещо пламва, но също така бързо гасне и изстива. Нищо друго общо с циганите няма; затова двойката спокойно можеше и да не е циганска. Не за друго, но защото /казват/ ушенцата на циганките не излъчвали аромат на люляк!
А така сластно го описваш - ще рече само за това си мислела: всичко да забележиш, всичко да почувстваш, да го запомниш и да го опишеш! И е много въздействащо! :)))!