автор: apostola

Цигарите си ги изпуших,
кафетата си ги изпих.
Очите влажни си изсуших
и ненаписах нито стих.

Избягаха от мене думи,
мъгла ги някъде зари.
Останаха треви и шуми,
но огън тях да ги гори.

Нощта се бързо изтърколи,
луната вече ми се скри
и сенките на две тополи
зората вече ги затри.

И третите петли пропяха,
росата вече се разля.
Щом песните си те изпяха,
навън се пак развиделя.

И мойте думички тогава
се върнаха отново в мен.
И таз творба със мен остава
под сянката на светъл ден.