автор: erka

Той тършува в багажа ми.
Вероятно издирва
греховете - дозирани
в малки пакетчета...

...но понякога,
без да искам, се случва
да пътувам и гратис -
опакована в себе си.
И да бъда онази
приземена дъга,
под която се втурват
очите ми шеметно -
просто струйка бензин
върху локва вода,
оцветила точния ъгъл на зрение...

...а ръцете му бавно
опипват детайлите,
и боли тишината
при всяко движение,
и пълзи топлина,
от очите... нанякъде,
по-гореща от Ад,
по- безплътна от време...

Той приключва.
Не пита,
къде съм ги сложила.
До бариерата...има-няма минута.
Ще премина невинна,
а сърцето греховно
ще въздъхне...

...във двойното дъно на думите.