автор: atom

Аз ще бъда и зимата в твоите дни,
и снежинка по твоите мигли.
И звездата, която ще те промени,
и която не ще те достигне.
Ще ти бъда и новогодишен късмет,
и хилядагодишна забрава.
И сърцето под неразтопения лед,
и лъчът, който го разтопява.
Ще съм пламък в камината, пепел и дим.
Мигновение, скрило безкрая.
Както ти ме поиска – незабележим.
Същевременно – най-осезаем.