автор: zinka

Eсента рисува с топлите си багри
и прониква в мен с прохладна доброта.
И ме прави чиста, и ме вдъхновява,
и сама се чувствам част от есента.

Някому в сърцето ще запаля огън,
ще посея песен, ще оставя щтрих
и ще се престоря на отминал вторник
нейде из октомври, кленов, свеж и тих.

И ако във сряда завали поройно
и заплаче някой за отминал миг,
като се наплаче, нека да си спомни
вторникът, когато се е влюбил в стих.