автор: atom

Любовта е пустиня и всеки е в себе си жаден,
но за чуждата жажда е неукротимо жесток.
Мисълта ми за теб не отпушва безчет водопади.
Тя е листче от роза по тихо напъпил поток.

Забленувал оазиси, аз укротявам миражи
и крепя слабостта си по дюните – пясъчен шерп.
Преоблякъл те в своята жажда - сега ще накажа
произвола със суша. Но изворът нека е в теб.