автор: apostola

Ще щурмувам облаците бели
и през тях сe гмуркам във небето.
Ще помахам тъй на птици спрели,
ще напусна с радост битието.

През площада ярък на звездите
ще премина с нечовешка крачка.
Ще им събера до грам юздите
да направя детската карачка.

С нея ще търкалям аз земята
по завоите на пътя Млечен.
Докато Вселената помята
аз ще стана публичен и вечен.

В този бял и вечен път от мляко
ще се разиграя до полуда.
И земята ще търкалям яко
докато не стане за почуда.