Аз знам как въртиш сега с два пръста чашата.
Как- роза червена, разцъфва във нея тъгата,
от твоите устни-пчели животворно опрашена.
И тази нощ пак ще обираш реколта богата.
Богат на отдавна забравени мисли и чувства,
които наливат горчивата сладост в зърната ти,
превърнал си своя любовен копнеж във изкуство
да правиш онези вина, от които олеква душата.
Онези вина, от които ти става до болка красиво.
След първата чаша и вече дори се усмихваш.
И мъртвото става за кратко учудващо живо,
а болката в тебе полека, но сигурно стихва.