На бара поръчва си уиски,
защото е истински
джентълмен.
(компаньонка)
„Как ти се струвам в червено?“
(мъжът се замисли)
/Безпътна скиташ
без насита,
плът на скица – уж шедьовър,
но без подпис,
ти си откъс
от забавен нощен филм./
(рече)
„Красива!“
(компаньонка)
„Шегуваш се!
Знаеш ли, струвам
над хиляди думи...“
(мъжът се замисли)
/В силиконовия свят
си порцеланова принцеса,
кукла писана с моливи,
недописвана с любов,
и неживяла във живота
ще си тръгнеш без корона,
о кралице, за жетони./
(рече)
„Ти си по-красива от принцеса!“
Мъжът заплати и за двамата,
тя го целуна засмяна
по бузата –
НЕ по устата,
защото игра недостъпна,
но с оглед на времето
тръгнаха.