автор: Iszaard

Сърце, защо не смееш да прекрачиш
измисления праг на ледовете си?!
Помръкнало си в плахия си плач,
а можеш да се смееш и да светиш...

Защо се укоряваш? И виновно ли си,
че някога решило си да бъдеш?!
Мъдруваш. Но с преструвка на палач,
повярвал си, че може и иначе.

Но ти не си палач! Едно дете си,
без време подражавало на възрастни.
Решило да подрежда световете им
с капризност и познания невръстни.

Сърце, едва сменило пелените си
с най-първата и пъстроцветна дрешка,
опарено от клечката кибритена,
дечицата порасват с грешките си.