Човек расте...Расте и възмъжава.
И ако себе си ще уважава,
ще трябва той да знае де отива
в ораната от него жива нива.
За всеки път да има цел конкретна
и да е явна, не да е секретна.
Когато ти не знаеш де отиваш,
от страх и срам ти винаги се свиваш,
и нямаш ясната си перспектива
къде живота в път ще се разкрива.
Тогава и да мигаш, да не мигаш
какво, че някъде без цел пристигаш?