Свободна компилация между Етюд по водите на azz и С цвят на зима на veronikas
Тишината прибира залеза,
тишината на нищото
в малкото си джобче
и бездънната бяла китара
и тръгва по моите стъпки
като хляб по водите.
Разкроява всичките ми надежди
разгърдено време струи
на вечности в малки мигове
и ме впримчва гласа ти.
Разплита бримки от моето минало
разгъва от примката хала
за да напреде нишки за бъдното
а боли от любов.
Самотата не е моята спътница
волооко гръмовно боли
следват ме само мисли и истини
като плясък ехти.
Студът е с цвета на зимата
недопитото вино на вярата
а се топли в него кокичето
стеле остри пътеки.
Любовта е с вкуса на въздуха
под нимб от трънливи нозе
всяко вдишване е и влюбване
ти си принц на мъглите.
Тишината е приказно-слънчева
а аз съм принцеса на бялото
С дъх на молитва
затова аз те дишам
и цвят на съдба...
а после под мене вали.
Моята спътница…