На Дена Паланкова
/проектант-ветеран на магистрали/
Над тази черна твърд небето древно
разказва за неведоми неща,
за мостове, строени в късна доба
по нечия поръка и в тъга, …
по някоя, отишла си без време
във белия си сън и сам-сама,
девойка, въплътена във извивка
на чуден мост, невиждан досега
Те имат своя тайна сила – имат
мостовете над бедната земя...
Оттук минават всички бели сънища,
в които не остава и тъга...
Но ти си спомняй – сълзите са знак
за твойта бяла пролет край строежите
Дано са здрави мостовете пак,
но няма ги, но няма ги младежите!...
На моста вече никой не шуми,
отдавна е замлъкнала китарата.
В реките само споменът шепти
за моста бял в онази притча, старата
Дотук извеждат всички наши пътища -
до Моста - до последната надежда...
Дано са здрави мостовете пак,
но няма ги, но няма ги младежите...
Рашел Леви