Помниш ли Гринго, когато китайците направиха Културната революция?
Ех, как се смееше ти тогава!
Децата ти се обогатяваха културно. Гледаха телевизия.
Телевизията, която им даваше готовите предъвкани, ослюнчени и проверени Истини.
Подготвяха се за началници.
Обогатяваха знанията си по стреляне, езика си и културата.
Китайските селянчета нямаха телевизори.
Учеха се от родителите си, които повтаряха своите родители.
Някъде далече, като в приказките, беше Големият Свят.
И тогава милиони културисти, учени, музиканти, художници... дойдоха в селата.
Децата видяха, че са от същото тесто.
Децата са любопитни - чуха от тях как се стига до Големият Свят, как се преживява там.
Докоснаха мечтата си.
Всяко питаше по своему - едни за техника, други за музика, трети за пари...
Нещо, което разпалва въображението им дойде.
Това беше трамплина.
Порастнаха с мечтите си.
Отидоха във фабриките да работят по 12 часа вместо по 18 на полето.
Всеки ден да имат шепа ориз, а не през ден да дъвчат клонки.
Не бяха сами - децата на онези от културната революция ги чакаха.
Колко са, Гринго? Умножавай по 100 всеки изпратен на село.
А твоите деца продължават да гледат телевизията и мечтата им е пари.