автор: dohtora

Белязана си по рождение
с очи - да се удавиш - езера.
A в дълбините им кристални, отразена
e чистотата на невинността.

Озрели ягоди окичени са устните
и чувствен аромат понесъл е дъха.
Ти с търсещ нежност глас докосваш струните
на моята погубена от влюбеност душа.

Животът алчен също забеляза те.
И зажаднял протяга грапава ръка
на жертвеник да те положи и отпие
от твоя еликсир на младостта.

Дали честит ще съм да го преваря?
Ще ли съдбата в моя полза да реши?
Сърцето ми... ти вече притежаваш го.
От днес и в песен имаш моя стих.