автор: margi

Гледам луничките по ръцете си
и онова изхвръкнало кокалче на китката

/преди време я счупих/
финия пергамент,
който покрива вените
и времето.
Един облак
се опитва да скрие луната
преди пълнолуние
набръчква я,
но тя перфектно
отразява светлината
на цикъла
и времето измислено.