автор: apostola

И лист по лист високата топола
да се съблича- да остане гола.
И дъжд да валне, за да я изкъпе.
Сапунът днеска не достига- скъп е.
Да духне вятър, та да я избърше
и да целуне всяко нейно върше.
Да я погледам стройната женица-
люляната от вятъра пшеница,
и как поглъща гола светлината
от жълтите очи и на луната.
Сърцето ми сега да се напъне
и кървавите вени да опъне,
че тука- в ляво- да ми стане драго
и на душата ми да стане благо.
И да се радвам аз на таз топола:
-Видях я, Боже, да се къпе гола!