автор: traveling_musician

Говорят, че гледаш ли кино,
по много животи живееш.
А Том вижда в моето минало
епизоди от слънчево време.
Цял филм с кулинарни магии
се прожектира в душата му ясно,
където пирати се бият
с пасти край култова маса.

Но пред шума очите са глухи,
а устата не знае да мисли.
Едничката негова дума е
стон, преизпълнен със смисъл.
И като няма сили за молене,
Том близва ботуша ми мокър,
заменя за обич деветте си живота
и таланта да пада от покриви.

Какво да го правя - спасявам го
със кост от пиратска вечеря,
умряла от смях пред екрана
с друг Том
и с някой си Джери.