Там, в страната, в която няма Утре,
в земята на Забравената Тъга,
там, отвъд Пясъците на Времето,
там ще ме намериш, там ще те чакам,
там ще бъда и ще вярвам в теб,
там ще разтворя ръцете си за теб
във всичките познати измерения...
И дори изгубени, ние сме тук,
хванати в мрежите на всекидневието
и Любовта в окови е, а Боговете - във вериги –
във всичко, което някога
сме знаели.
И когато се обърна,
ти видя света с други очи
и това, което намери
беше този Трънен Венец.
И още си спомняш този ден,
денят, в който ти се изгуби.
И дори да изглежда, че така е било винаги и навсякъде,
има едно Парченце, което Светлината изпълва.
Има едно Парченце, в което Любовта прониква
и вие своята Мъдрост.
Там в страната, в която няма Утре,
в земята на забравената Тъга,
там отвъд пясъците на Времето,
там ще ме намериш, там ще те чакам,
там ще бъда и ще вярвам в теб,
там ще разтворя ръцете си за теб
във всичките познати измерения...
http://www.youtube.com/watch?v=OvN6dcaRBmE&list=PL57yCDj0MZ2eXEdXYyFJJYNSD3o42Amgi