автор: kristi

Дали ме очаква отсрещният бряг,
заложил капана – подводно течение?
Във вирове тъмни коси разпилях
и рибите вечни се хванаха в мрежата.
Със кръста разпътен на тънка луна
и след водосвета на дъното тленно,
пречистих очите си. В тях заваля
най-тъжният дъжд,
по-тъжен от вечност.
Пак вечните риби – на Бога петата –
във този въртоп от сълзи оживяха.
Със перката лунна едната от тях
докосна съня и отряза косата ми.